Разпространено е мнението, че класическата музика (в частност операта) е елитарна музика, свързана повече с висшето общество, а не с простолюдието. Подобно мнение не е лишено от аргументи, но все пак трябва да се отбележи, че не отразява изцяло реалността.

Погрешно е да се смята, че само висшето общество може да оцени класическата музика. Всъщност, в наши дни тя се цени от мнозина представители на средната класа, които са посетители на концерти и купувачи на дискове с класически музикални произведения. Дори в класическата епоха, Моцарт например е бил популярен сред широката общественост.

Освен това, класическата музика редовно се използва от мейнстрийм поп-културата и е основа за музиката на филми, телевизионни програми и реклами. На практика много хора по света слушат класическа музика, та дори и неосъзнато.

Тук бих искал да отбележа и още нещо важно. Класическата музика е най-вече музика за ума и духа и като такава тя има пряко отношение към по-висшите човешки потребности (по Маслоу)– уважение, самореализация и самотрансценденталност.

По-конкретно, класическата музика помага на човек да развихря своята креативност и да получава силни творчески импулси. Тя също така помага на човек да изгражда ново отношение към себе си, към най-важните си близки, към човешките същества и към Космоса като цяло.

Така че, всеки може само да спечели, ако слуша класическа музика, поне от време на време.