Класическа музика в епохата на античността (VIII век пр. Хр. до VI век сл. Хр.) няма, разбира се, но в този период, и дори преди него, се полагат основите на музиката по принцип, а това е свързано с класическата музика, която се появява по-късно.

Съществуват много свидетелства за наличието на музика в древните цивилизации на Месопотамия, Китай и Египет, достигнали до нас благодарение на рисунки и текстове. Някои от тогавашните инструменти – арфа, лира, рогове и тръби са били доста задоволителни инструменти за времето си и са родоначалници на много от съвременните струнни и духови инструменти.

В Древна Гърция тласък в развитието на музиката дава един от първите философи – Питагор.

Питагор се увлича не само от математиката, но и от музиката. В стремежа си да обясни “музиката на сферите” (древните са познавали седем планети, съответно излъчващи според тях седем различни тона), той експериментира с вибриращи струни (като тези на китарата) и открива математическа зависимост между нотите на гамата. Твърди се, че Питагор е първият човек, дал названия на нотите според буквите от азбуката и поради това е считан за предтеча на съвременната музикална теория.

Музиката е важна за древните гърци. Всъщност, самата дума “музика” е гръцка – μουσική и означава “(изкуство) от музите”. По онова време с тази дума са обобщавали музиката, поезията и танците. Древногръцката музика служи не само за церемониална употреба, но и за развлечение.

В Римската империя също обичат музиката и особено държат на инструменталните групи, участващи в техните игри и оргии. Римляните са така увлечени да живеят и да се наслаждават, че зараждащата се християнска църква заема позиция против техния упадъчен хедонизъм и отхвърля напълно инструменталната музика, възприемайки вместо нея строгия стил на песнопенията.