Периодът на импресионизъм е следващият голям етап в историята на класическата музика. Името произлиза от едноименното движение в живописта, което се занимава с почти същото – стремеж за създаване на картини чрез звук.

Импресионизмът възниква във Франция. За разлика от композиторите-националисти в други европейски държави, френските композитори не изпитват потребност да използват народни мотиви в творчеството си. Причината е, че французите имат утвърдена музикална култура, вековни традиции и винаги са вървели по свой път в света на класическата музика.

Един от първите композитори-импресионисти е Ерик Сати (1866 – 1925). На мащабните и драматични творби на романтиците той противопоставя основно кратки и простички пиеси за пиано.

Импресионизмът се развива успешно и оставя трайна следа благодарение на Клод Дебюси (1862 – 1918).

Дебюси е усърден студент в Консерваторията под опеката на учители-романтици. На младини той е под влиянието на творчеството на Вагнер и най-вероятно е щял да стане композитор, създаващ музика в стила на късния романтизъм, но приятелството му със Сати променя това. Дебюси притежава големи технически способности и изгражда собствен стил, основан на ефирен звук, необичайни гами и екзотични тембри.

Третият голям френски импресионист е Морис Равел (1875 – 1937).

Равел е изобретателен оркестратор и има завиден слух към детайла. Той развива принципите на импресионизма, зададени като основа от Дебюси, и в своята музика вгражда и други влияния, като например испанска народна музика, виенски валс, барокова клавирна музика и дори джаз. Равел се превръща в изкусен майстор на композирането и създава редица шедьоври.