Има доста композитори, които не се вписват в основните направления на класическата музика от края на XIX и началото на XX век. Един от тях е Стравински, който твори в различни музикални стилове, но ако той все пак би могъл да бъде отнесен към експресионистите в определен момент на своята творческа кариера, за други подобна категоризация би била неточна. Тези композитори търсят себе си между влиянията на класицизма, романтизма и модернизма и така дават тласък на ново течение в класическата музика, наречено “постмодернизъм”.

Постмодернистичните композитори не са толкова прочути, както например Моцарт, Вагнер или Равел. И все пак, заслужава си да отбележим някои от тях.

Заслужава си например да споменем естонецът Арво Перт (р. 1935) – вероятно най-изпълняваният жив класически композитори в наши дни. Перт е сред идейните основатели на “минимализма” в музиката и създател на собствен стил – “тинтинабулация”. След като Естония получава независимост, Перт се обръща в силна степен към средновековната религиозна музика и григорианските песнопения.

Към композиторите-постмодернисти биха могли да се причислят също така германците Курт Вайл (1900 – 1950), Паул Хиндемит (1895 – 1963), Карл Орф(1895 – 1982) и Ханс Вернер Хенце (1926 – 2012).

Композитори-постмодернисти има и в Англия. Сред по-известните имена са тези на Фредерик Делиус (1862 – 1934), Уилям Уолтън (1902 – 1983), Бенджамин Бритън (1913 – 1976) и Майкъл Типит (1905 – 1998).

Към постмодерните композитори би могълда се причисли и американецът Джордж Гершуин (1898 – 1937). Той придобива огромна популярност в родината си и печели много добре. 

Сред композиторите от постмодернизма ще спомена също поляка Хенрик Гурецки (1933 – 2010). Той стартира кариерата си като краен авангардист, изобретява свой стил, наречен “соноризъм”, а в края на кариерата си върви към опростяване на изразните средства и комбинирането им със средновековни музикални елементи.