Християнската църква е пълен монополист, който диктува модата в културния живот по време на Средновековието. Още тогава основна част от християнското богослужение са песнопенията в литургията, която до ден днешен си остава един от най-важните видове свещена музика в класическия репертоар.

Песнопенията обаче варират във всяка област на християнска Европа, което налага тяхната стандартизация. Най-напред епископът на Милано св. Амвросий(ок. 340-397 сл. Хр.) стандартизира песнопенията и полага основите на това, което днес е известно като Амвросиански песнопения.

След това идва папа Григорий I, който заема престола в периода 590-604 г.

Папа Григорий добавя нови стандарти в песнопенията, открива музикални училища в рамките на римокатолическата църква и си спечелва безсмъртна слава като създател на т.нар. “григориански песнопения”. Църковната музика започва да се основава на строги канони, предназначени за различните части на литургията, има изключително вокален характер и се пее в унисон – всички певци пеят заедно едни и същи ноти, без хармония и съпровод.

Mонофоничното григорианско песнопение доминира в църковната музика векове наред, до около 1100 г. Към края на този период италианският монах Гуидо д’Арецо публикува своя трактат за музиката “Микрологус”, в който дава гласност на няколко открития, най-важното от които е системата за записване на музика с няколко хоризонтални успоредни линии – това, което днес наричаме “петолиние”.

Така възниква нотното писмо. За първи път тонът на всяка нота може да се записва прецизно и така музиката да бъде запазвана за поколенията.

Бавно и полека, църковната музика се реформира. Дотогава тя се изпълнява от тенори, но през IX век към тях се добавят баси, които пеят с 4-5 тона под пеенето на тенорите. Изобретена е хармонията в две части! Към XI век се прибавя и трети глас, над тенора и така се ражда полифонията.

Някъде по това време се появяват и първите композитори, които творят своя музика и диктуват какво точно трябва да пеят различните гласове. Сред тях е Св. Хилдегард от Бинген (1098 – 1179) – жена! Тя е също лечител, поет, християнски мистик, философ и игумен на женски манастир. Създава музика основно в монофоничен стил.

Скоро след това се появяват композитори като Леонин и Перотин, които пишат музика за два, три и четири гласа. Така полифонията трайно се настанява в практиката на християнските песнопения и дава тласък на развитието на музиката по-нататък.

Следващата голяма идея от периода на средновековната музика е Ars Nova. Терминът, който означава “Ново изкуство”, е създаден от френския композитор Филип дьо Фери (1291 – 1361), като заглавие на негов трактакт по музика. В трактата дьо Фери описва нов стил, с използването на усложнени ритми, включително и похватът “изоритъм” – повтаряща се ритмична форма, която служи за фон на една мелодия с различен брой ноти, така че двете мелодии да загубят синхрон помежду си. Арс Нова започва да използва светски текстове и мелодии.

Челно място сред композиторите на това време, които правят музика в стил Арс Нова, заема Гийом дьо Машо (1300 – 1377). Той създава както свещени, така и светски композиции. Известна е неговата “Messe de Nostre Dame” (Литургия за Богородица) – първата оцеляла до днес полифонична литургия. Това е блестящ пример за произведение в стил Арс Нова със сложно преплетени мелодии, което става стандарт в полифоничното композиране.

В периода 1350 – 1500 г. стилът Арс Нова се разпространява стремително в Европа. Един от първите композитори извън Франция, който се присъединява към новата музика, е Франческо Ландини (1325 – 1397), който пренася стила в Италия. В Англия виден представител на Арс Нова става композиторът Джон Дънстабъл(1390 – 1453).

И все пак, в център на Арс Нова музиката се утвърждава кралския двор на Бургундия, управляван от херцог Филип Добрия. Там именно твори французинът Гийом Дюфей, който съчетава средновековната музика на своята родина с новите моменти, които чува от обиколките си в Италия и се превръща в баща на ренесансовата музика.

Друга популярна личност от този период е Жоскен (1440 – 1521) – представител на френско-фламандската школа на Арс Нова и считан за най-талантливия и оригинален композитор на ранния Ренесанс.