Никъде сред имената на изтъкнати композитори на класическа музика не споменах това на някой българин. Направих го съвсем съзнателно, тъй като исках да отделя специално място на тази тема към края на тази статия.

А мястото е специално, защото България определено има с какво да се похвали по отношение на класическата музика. Без претенции за изчерпателност, ще изброя някои от най-значимите композитори от нашата страна:

·         Йоан Кукузел (1280 – 1360) – български светец, църковен

певец и композитор, музикален теоретик и реформатор на византийското нотно писмо. Тъй като е надарен с прекрасен глас, съвременниците му го наричат “Ангелогласния”. Известни са 90 негови композиции. Най-прочутата му творба е “Полиелей на българката”, която е посветена на майка му.

·         Панчо Владигеров (1899 – 1978) – композитор, музикант,

диригент, педагог и общественик, роден в Швейцария, но прекарал по-голямата част от живота си в България. Сред произведенията на Владигеров се открояват рапсодията “Вардар”, баладата “Луда гидия”, операта “Цар Калоян”, балета “Легенда за езерото” и др.

·         Любомир Пипков (1904 – 1974) – композитор с богато

творчество в почти всички области на музиката. Сред произведенията на Пипков се открояват вокално-симфоничната поема “Сватба”, “Първа симфония – Героична”, операта “Момчил”, популярните химни “Шумете дебри и балкани”, “Химн на 9-ти септември” и “Химн на българските въстаници”, както и много други симфонии, концерти и опери.

·         Петко Стайнов (1896 – 1977) – композитор и музикален

общественик, обогатил българската музикална култура и допринесъл значително за развитието и. Сред произведенията на Стайнов се открояват симфонии и хорове – “Тракийски танци”, “Приказка”, “Легенда”, “Тракия” и др.

·         Марин Големинов (1908 – 2000) – композитор, музикален

критик, диригент, педагог и общественик, академик. Сред произведенията на Големинов се открояват оперите “Ивайло”, “Зографът Захарий” и “Тракийски идоли”, балетите “Нестинарка” и “Дъщерята на Калояна”, както и множество квартети, концерти, хорови песни и симфонии.

·         Емануил Манолов (1858 – 1902) – един от първите

български професионални музикални композитори. Автор на първата българска опера — “Сиромахкиня” (недовършена), изградена в традициите на италианската класическа опера.

·         Добри Христов (1875 – 1941) – композитор, един от

майсторите от първото поколение български композитори. Творчеството му е вградено в основите на българската музикална култура.

·         Филип Кутев (1903 – 1982) – композитор и диригент,

създател на най-големия български фолклорен ансамбъл, който днес носи неговото име.

·         Веселин Стоянов (1902 – 1969) – композитор, пианист,

музикален педагог и общественик

•     Димитър Ненов (1901 – 1952) – пианист, композитор, музикален педагог, архитект и общественик, представител на модернизма.

·       Парашкев Хаджиев (1912 – 1992) – композитор и музикален педагог, професор по

хармония в Държавната консерватория. Той е един от творците с особено силно влияние върху формирането на българската музикална култура.

·         Георги Арнаудов (р. 1957) – композитор на симфонична,

камерна, филмова и театрална музика.

·         Васил Казанджиев (р. 1934) – композитор, диригент и

педагог.

·         Симеон Пиронков (1927 – 2000) – композитор, автор на

камерна, хорова, симфонична и оперна музика, представител на българския музикален авангард.

·         И още – Красимир Кюркчийски (1936 – 2011),

 Константин Илиев (1924 – 1988), Александър Райчев (1922 – 2003), Иван Спасов (1934 – 1996), Божидар Петков (1940 – 2015), Добринка Табакова (р. 1980), Йосиф Чешмеджиев(1890 – 1964) и др.