Хип-хоп в музиката е музикален стил, възникнал в рамките на хип-хоп културата. Основна характеристика на хип-хоп музиката е рапирането, поради което тя често се нарича и просто рап, макар че обикновено включва и други техники, като диджействането, семплирането, скречинга и бийтбокса. Направлението възниква през 70-те години в Бронкс, главно сред афроамериканците и американците от ямайски произход.

Рапът е вокален стил, основан на речитативи в стихове и рима, обикновено съпровождани от инструментален или синтетичен бийт, но понякога изпълнявани и а капела. Бийтът, почти винаги в размер 4/4, може да бъде съставен от семплирани сегменти от други песни[2] или от оригинални части. Текстът на речитатива може да е предварително подготвен или импровизиран.

Хип-хоп[1] е течение в културата, което възниква през 60-те и 70-те години в Ню Йорк, в средите на афроамериканците и латиноамериканците. Хип-хоп е понятие, включващо четири елемента: диджействане, графити, брейк танца и рапиране. Други вплетени изразни и музикални средства са ритмуването (англ. beatboxing, 'бийтбоксинг'), хип-хоп модата, модерните хип-хоп танци, груповият говор и жаргон.